The Creation of Adam“ (c. 1508-1512), fresco painting by Michelangelo (part of

The Creation of Adam “ (c. 1508-1512), fresco painting by Michelangelo (part of the Sistine Chapel's ceiling)

Мощта в изкуствата

Великите творби на изкуството, музиката и архитектурата, достигнали до нас през вековете, са трайни изображения на въздействието на високоенергийни атракторни модели. Те показват посвещението на изкусните художници от нашата цивилизация на съвършенството и изяществото, а оттова и на облагородяването на човечеството.

Изобразителното изкуство постоянно е предоставяло опция за световна изява на най-висшите духовни желания на индивида. Още от времето на древногръцкия ваятел Фидий ролята на изкуствата е да изобразят посредством физически средства идеала за човек – това, което той може и би трябвало да бъде. Изкуството е дестилиран израз на човешкия дух в осезаема и налична за всички форма.

Голямото изкуство дава израз на реда, характерен освен на човешките преживявания, само че и на света, в който живеем – това назоваваме хубост. Подобно на теоретичния физик, художникът също намира ред в привидния безпорядък. Микеланджело да вземем за пример вижда в случайните блокове мрамор Давид и Пиетата и с длетото си отстранява камъка към тях, с цел да освободи съвършените им облици от него.

Изкуството завещава на човечеството и вътрешна смяна: когато съзерцаваме основаната хубост, в нас се култивира сензитивност към прелестното, която ни разрешава сами да откриваме и сътворяваме естетическо наслаждение от видимо безпорядъчната неразбория на съществуването.

Изкуството и любовта са най-големите блага на индивида към себе си; не може да има изкуство без обич. Изкуството постоянно е създание на душата – майсторско телесно, умствено или духовно човешко допиране. Така е било още от времето на неандерталците, по този начин и ще бъде постоянно. Ето за какво, когато замерим енергийното равнище на изкуството, генерирано от компютър, то е по-ниско. Дори превъзходните фотографии на автентично произведение нямат неговата мощност. Всеки може да опита един доста забавен кинезиологичен експеримент – да тества мускулната мощ на човек, който следи истинска картина. Сравнете този резултат с въздействието, когато гледа същата картина, възпроизведена от машина. Ако следи нещо, което е ръчно направено, тялото му става силно; в случай че гледа репродукция, то отслабва. Това е правилно, без значение от наличието на изображението – оригиналът на обезпокоително изображение прави наблюдаващия по-силен, в сравнение с копие на прелестно изображение. Художниците, които са отдадени на своето изкуство, влагат обич в работата си, а в оригиналността и докосването на индивида се съдържа огромна мощност. От казаното дотук следва, че кинезиологията е благонадежден детектор за имитации на художествени творби.

Карл Юнг неведнъж акцентира връзката сред изкуството и достолепието на индивида и значимостта на човешкия дух в изкуството. Кинезиологично замереното равнище на самия Юнг (и неговата работа) е най-високо от това на всички известни психоаналитици в историята. (Много от останалите са хармонизирани с атракторни модели като материалния детерминизъм и дават доста по-ниски резултати.)

Може да се каже, че музиката е най-финото изкуство, защото е в най-малка степен съответна. Въпреки това, защото заобикаля рационалността на левия мозък и се свързва непосредствено с подсъзнателното чувство на десния, посредством който разпознаваме модели, тя е в това време най-осезаемото на телесно равнище прочувствено изкуство. Освен това е най-ясен образец за метода, по който атракторните модели подреждат действителността. Ако желаете да разберете разликата сред хаоса и смисъла (като по този метод в действителност създадете формулировка на изкуството), просто съзерцавайте разликата сред шума и музиката.

В своето изложение на креативния развой актуалният естонски композитор Арво Парт, чието творчество постоянно бива определяно като „ трансцендентално ” или „ мистично ”, синтезира огромна част от нашите наблюдения за решаващата роля на гения на изкуството за проявата на атракторни модели:

„ За да пиша, би трябвало да се приготвям дълго време. Понякога са нужни пет години. (...) В живота си, музиката си, работата си, в мрачните си интервали имам ясното чувство, че всичко, отвън Това, Което е Едно, няма смисъл. Сложното и многопластовото единствено ме обърква и съм заставен да диря единство. Какво е това Едно Нещо и по какъв начин да намеря своя път до него? То оставя голям брой разнообразни следи с друг образ и всичко маловажно отпада. (...) Оставам самичък с тишината. Открих, че е задоволително изсвирването на една-единствена нота. (...) Това е, към което се стремя. Времето и безвремието са свързани. В нас се борят актуалният момент и вечността. (Liner notes to Tabula Rasa, ECM Records, 1984.)

От всички изкуства точно музиката най-лесно ни просълзява, подвига ни на крайници или ни въодушевява за върхове в любовта и творчеството. Вече отбелязахме, че наподобява съществува връзка сред дълголетието и атракторните полета на класическата музика, без значение дали човек е реализатор, диригент, или композитор. Класическата музика постоянно има извънредно високоенергийни модели.

Но от всички изкуства най-реалистична и с най-голямо въздействие в живота на хората е архитектурата. Живеем, пазарим, вървим на работа и търсим развлечения в здания. Тяхната форма е декор за огромна част от човешката активност и по тази причина заслужава огромно внимание. На фона на цялата международна архитектура изключително благоговение внушават катедралите. Техните енергийни модели са с най-високо равнище спрямо останалите архитектурни форми. Това наподобява е резултат от няколко фактора. В катедралите може да се докоснем по едно и също време до разнообразни типове изкуство – музика, статуя, живопис и тримерен дизайн. В допълнение, тези здания са отдадени на божественото; когато нещо е родено в името на Създателя, то е в естетика с най-висшите атракторни модели. Катедралата освен въодушевява, само че сплотява, преподава, символизира и служи на най-благородното в индивида. Красотата на архитектурата не изисква огромни пространства или мащаби. Едва ли има по-очарователни архитектурни постройки от дребните къщи със сламен покрив, изпъстрящи ирландската провинция, коя от коя по-самобитна и китна от предходната. Естетичният нюх прави оценка както семплата архитектура на обичайните къщи, по този начин и изящните форми, внушаващи великолепие и величие.

Добре проектираната архитектура на публичните здания е достоверно историческо удостоверение за хубостта на формата и съчетанието й с полезността. Функционалността и хубостта са впечатляващо комбинирани в огромните метростанции в Русия и в дизайна и оформлението на доста нови високи жилищни здания в Канада. По-древните култури като че постоянно са разбирали практичността на красотата – положението на постройките, проектирани без внимание към естетиката, бързо се утежнява. Кварталите с грозна архитектура стават част от порочния цикъл на бедност и насилие; неприветливите, дехуманизирани жилищни планове на градските гета показват нискоенергийните си модели посредством царящата в тях бедност и престъпност. Трябва да имаме поради обаче, че според от това с кой атракторен модел се хармонизира човек, той може да одобри лишенията на гетото или като опрощение за безнравственост, или като ентусиазъм да се издигне над нея. (В края на краищата не детайлите на средата, а отношението ни към тях дефинира дали ще бъдем спечелили, или победени.)

Изяществото е демонстрация на мощта, която се крие в чувствителността към естетиката. То постоянно я съпътства, без значение дали във формите, стила, или израза. Свързваме го с прелест, финес и минимални старания. Грациозността на олимпийския спортист провокира в нас учудване, тъкмо както изяществото на готическия свод ни извисява. Изящните енергийни модели зачитат и поддържат живота и почитат и утвърждават достолепието на другите. Освен това изяществото под формата на милосърдие е аспект на безусловната обич. То допуска и щедрост – не просто в веществен, само че и в нравствен аспект, под формата на подготвеност да изразиш самопризнание за значимата роля на други хора в живота си и признателност към тях. Великодушието е обвързвано със невзискателност и примирение, защото същинската мощност няма нужда от важничене. Силата обаче непрекъснато парадира, защото се дължи на неналичието на убеденост в себе си. Великите хора на изкуството са признателни за своите качества, каквито и да са те, тъй като знаят, че са подарък за богатството на цялото човечество.

Красотата има толкоз доста разнообразни изражения в разнообразни култури и през разнообразни интервали. Ето за какво е задоволително основателно да се твърди, че тя се дефинира от погледа на наблюдаващия. Трябва обаче да отбележим, че се трансформират единствено средствата, посредством които хубостта се демонстрира. Нейната същина си остава една и съща, друга е единствено формата, в която се възприема. Интересно е, че хората с по-извисено схващане са в положение да видят хубостта във всички форми. Те виждат всяка форма на живот освен като свещена, само че и като красива.

Избрано от: „ Мощ против мощ “, Дейвид Хокинс, изд. „ Ракета “, 2021 година
*„ The Creation of Adam “ (c. 1508-1512), fresco painting by Michelangelo (part of the Sistine Chapel's ceiling); chinaoilpaintinggallery